Микропластмаси от пране – колко влакна отделя пералнята и как да ги намалите
Микропластмасите от пране са синтетични влакна, които се откъсват от дрехите във водата. Най-сигурно ги намалявате с пълен, но не претъпкан барабан, малко вода на килограм пране и без излишни деликатни програми. Носенето и прането на синтетични тъкани водят до между 0,2 и 0,5 млн. тона микропластмаси годишно в океаните.

Съдържание
- Колко влакна отделя пералнята и защо това е проблем
- Колко пълна да е пералнята, за да отделя по-малко влакна
- Температура и цикъл – защо изследванията си противоречат
- Деликатната програма отделя повече, не по-малко
- Кои дрехи отделят най-много
- Какво обсъжда ЕС за микропластмасите от текстил
- Пералня за по-малко влакна – от пълнежа до програмата
- Какво още не може да се каже и кой документ ще го покаже
Колко влакна отделя пералнята и защо това е проблем
Полиестерът, акрилът и найлонът са пластмаса, изтеглена на тънка нишка. При триене във водата част от нишките се късат. Така дрехите се превръщат в източник на микропластмаса, наред с гумите и пелетите.
Европейската комисия поставя целта за 30% по-малко микропластмаси в околната среда до 2030 г. Тя изброява загубите на пелети, износването на гумите и влакната от текстил като непреднамерено отделяне. За влакната обаче няма отделно число.
Мащабът в една държава показва изследване от Обединеното кралство. Прането там отделя до 17 847 тона микрофибри годишно, около 243 г на човек.
Колко пълна да е пералнята, за да отделя по-малко влакна
Главният фактор е водата спрямо тежестта на прането. Когато тя се удвои, отделените влакна нарастват повече от два пъти. Затова полупразният барабан е по-лошият избор.
Авторите съветстват барабанът да се напълни до две трети от капацитета. Прекомерното пълнене понижава качеството на изпирането. Изследователите от Нюкасъл стигат до сходен извод: препоръчват пълни товари и избягване на програми с много вода.
Практически: съберете синтетичните дрехи за една пералня, вместо да пускате по две-три дрехи. Спазвайте и ограничението на уреда от етикета му.
Температура и цикъл – защо изследванията си противоречат
На пръв поглед данните се бият. Лабораторията в Лийдс сравнява 30-минутно пране при 25 °C с 85-минутно при 40 °C и отчита до 52% по-малко отделени влакна. Другото изследване повишава температурата от 40 на 90 °C и получава 26% по-малко влакна.
| Сравнение | Резултат | Забележка |
|---|---|---|
| 25 °C за 30 мин срещу 40 °C за 85 мин | до 52% по-малко влакна | променени са и двата параметъра |
| 40 °C срещу 90 °C | 26% по-малко влакна | при топла вода влакната са по-малко чупливи |
| половин час срещу час | без значима разлика | влакната се откъсват най-вече в началото |
Източник: Университет в Лийдс, The Conversation.
Наш извод: двата резултата не са съвместими като съвет за температура, защото първият променя и времето, а вторият стига до най-горната стойност на скалата, която не е режим за синтетика. Общото между тях е, че течението и триенето в началото на цикъла решават повече от градусите.
Затова не сменяйте режима на прането само заради влакната. Следвайте етикета на дрехата.
Разликата във времето е малка. Цикълът от 30 минути и този от час не се различават значимо.
Деликатната програма отделя повече, не по-малко
Интуицията подсказва, че нежното пране щади нишките. Данните от Нюкасъл показват обратното. Деликатният цикъл отделя повече влакна от стандартния.
Причината е във водата. Тя се налива в по-голям обем, а това откъсва влакна от тъканта. Намаленото въртене не компенсира. При по-малко разбъркване отделянето пак е най-голямо при много вода спрямо пране.
Изследването в Обединеното кралство потвърждава посоката. Намаляването на разбъркването сваля отделянето с над 50%, но удвоената вода го вдига повече от два пъти. Този баланс обяснява защо пълният барабан е по-важен от избора на програма.
Кои дрехи отделят най-много
Тъканта има по-голямо значение от програмата. Авторите са изпитали над 40 тъкани. Смес от полиестер и еластан отделя около 96 г на човек годишно, а 100% полиестер – около 1,29 кг.
Плътно усуканите тъкани, като тъкана риза, отделят по-малко. Отворените плетива отделят повече. Смесите с вискоза или други естествени влакна също не са безобидни.
Затова в една пералня събирайте плетивата с едни и същи. За пухено яке със синтетичен пълнеж вижте как се пере без загуба на обем. Там пълнежът е същият проблем, но ходът е друг.
Какво обсъжда ЕС за микропластмасите от текстил
Досега приетите правила са два. Ограничението по REACH от 2023 г. засяга микропластмасите, добавени умишлено в продуктите. Регламентът за пластмасовите пелети (ЕС 2025/2365) обхваща оператори с поне 5 тона пелети годишно.
И двете не са насочени към влакната от пране. Страницата на Комисията не споменава пералните машини и не описва мярка за текстила. Докладът на ETC/CE от 2022 г. разглежда подходите за ограничаване на отделянето от текстил, но резюмето му не назовава конкретни мерки.
Нюкасъл отбелязва, че някои производители вече добавят филтри за микрофибри в нови машини. Това е решение на производителя, не изискване на закона.
Пералня за по-малко влакна – от пълнежа до програмата
Подредете решенията по ефект. Първо – пълнеж до две трети от барабана. После – стандартна програма вместо деликатна, ако етикетът позволява. Накрая – щадящ режим без излишно удължаване, защото половин час и час не се различават значимо.
Кърпи, хавлии и памук перете отделно от синтетиката. Така не ги дразните с мръсни плетива, а синтетичният пълнеж е по-голям.
Не купувайте дрехи на друг принцип. Естествените влакна също отделят частици, а смесите с тях също. Работещият начин е по-рядко и по-пълно пране.
Пластмасови предмети в кухнята отделят свои частици, но това е друга тема. За нея вижте дъската за рязане.
Какво още не може да се каже и кой документ ще го покаже
Нито един от отворените източници не казва колко влакна наистина излизат от домашна пералня при реален цикъл. Данните са лабораторни: малки съдове, имитиращи пране, или специализирани уреди. Резултатът в кухнята може да е различен.
Не се знае и каква част от общото замърсяване е от дома, а не от производството. Докладът на ETC/CE дава общото число за океаните, но резюмето му не го разбива по източници.
Конкретна мярка за пералните машини засега липсва. Страницата на Комисията не споменава пералните машини. Ако такава мярка бъде приета, от нея ще стане ясно дали филтърът става задължителен.
Източници
- Европейска комисия: Microplastics – Environment
- Европейска агенция по околна среда (ETC/CE): ETC/CE Report 1/2022: Microplastic pollution from textile consumption in Europe
- Университет в Лийдс: Quicker and cooler is best for clothes
- The Conversation: UK laundry releases microfibres weighing the equivalent of 1,500 buses each year
- Smart Water Magazine: Study: delicate wash releases more plastic microfibres
Фактите са сверени с източниците на 13.11.2026. Видяхте грешка? Пишете ни на kontakt@f-s.bg: поправяме и отбелязваме датата.